Традиционни български сирена, приготвяни по стари технологии и често предизвикващи недоверие заради начина си на производство, могат да се окажат ценен източник на полезни микроорганизми. Това показват изследванията на доц. Светослав Димов от катедра "Генетика“ на Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“.
В предаването "Следобед за любопитните“ ученият разказа за резултатите от метагеномни изследвания на традиционни млечни продукти, сред които зеленото сирене от село Черни Вит и крокмачът от Луковит.
Двата продукта отдавна привличат вниманието със своите специфични вкусови качества и начин на приготвяне. В същото време домашното им производство, особено използването на сурово непастьоризирано мляко при зеленото сирене, поражда опасения за наличието на болестотворни микроорганизми.
Изследванията на доц. Димов обаче разкриват и друга страна на тези традиционни храни – богатото им микробно разнообразие и наличието на бактерии с потенциално благоприятно въздействие върху човешкото здраве.
Научният проект обхваща не само българските специалитети, но и различни видове сирена от Балканите и Кавказ. Сред изследваните продукти са тулумското сирене, което зрее в животински кожи, традиционни сирена от Република Северна Македония, Гърция, Армения и Грузия.
