К акво се случва с душата, когато човекът умре? Загива ли заедно с него или продължава да витае някъде извън времето и пространството? Въпроси, които си задаваме не само по време на Задушница.
Казват, че тя не е застопорена на едно място и не загива, когато кофите с пръст посипят мъртвеца. Смята се, че в момента на смъртта тя отлита от тялото и може никога да не се върне. Но има и друг вариант, в който тялото решава да прояви собствена воля за живот. Не един и не два са примерите за внезапни признаци на живот у хора, смятани за мъртъвци. Душата вече си е отишла. Тогава на нейно място в осиротялото тяло се намества нечия друга душа, която в този момент минава оттам.
И така, пациентът е излязъл от клинична смърт. В ясно съзнание е, но не познава никого от близките и познатите си и не си спомня нищо от предишния си живот. Затова пък започва да си спомня нещо от чуждия.
През 1970 г. много се пише и говори за Елена Маркард. 12-годишното момиче живее в Западен Берлин. Получава тежка травма и изпада в продължителна кома. Когато се събужда от нея, проговаря на перфектен италиански. От немския не си спомня и дума. Твърди, че се казва Розета Кастилиани. Убедена е, че е прекарала целия си живот в Италия. Учени се заинтригуват от случая и я отвеждат в града, в който твърди, че е живяла, след като са установили, че там действително е живяла жена с такова име, която е починала при инцидент.
