О коло Архангелова задушница (7 ноември) витаят много суеверия и обреди, обект на изследване от фоклористи, и отричани от православни свещеници.
Едно от тях, предавано от поколение в поколение, гласи, че първа задушница не се прави помен, ако човекът е починал наскоро. Въпреки призивите на духовници, че именно тогава душата на покойника се нуждае най-много от молитвите ни, тази практика продължава да се спазва в села и градове.
Друго устойчиво вярване е, че, ако около човек завее мушица или пеперудка, това е душата на умрелия близък, която е дошла да го види. Затова възрастни хора казват, че долетелите насекоми не трябва да се гонят или убиват.
Етнографи разкриха пред „Телеграф“ и друго вярване, свързано с Архангел Михаил, характерно за Странджанския край. Там има поверие, че той взима душата на праведниците със златна ябълка, а на грешниците – с меча си. Ако човек си отива спокойно, е получил ябълката, а ако се дави и мъчи, е опитал меча.
След това архангелът избърсвал или измивал кървавото оръжие в съд с вода наблизо. Поради тази причина водата, която е престояла в стаята на покойника в момента на смъртта му, се нарича „мъртовска“ и се смята за силно нечиста и опасна.
