В България реализираме едва малка част от потенциалните донорски ситуации, казва той България продължава да се сблъсква със сериозни проблеми в донорството и трансплантациите. Недостатъчната координация между болниците, липсата на ясна институционална отговорност и съмненията в надеждността на системата ограничават възможностите за спасяване на човешки животи. Защо страната ни не успява да реализира потенциала си, как може да се подобри организацията на донорството и необходимо ли е хората да могат изрично да заявяват съгласието си да бъдат донори? Пред ФАКТИ говори д-р Александър Симидчиев, депутат от „Да, България“. Д-р Симидчиев бе лектор в 25-тата национална среща на фондация „Медии Общество Семейство Традиции“ (МОСТ), проведена в „Албена“, която бе под наслов „Животът като ценност“.
– Д-р Симидчиев, отдава трансплантациите и донорската програма в България са ви тема, но реалността е друга – само 16 донорски ситуации и 34 трансплантации за година. Къде се проваля системата?
– Точно затова е моя тема. Системата не се проваля в операционната. Българските трансплантационни екипи могат. Тя се проваля много по-рано: в интензивните отделения, когато мозъчната смърт трябва да бъде установена и съобщена. По оценки, давани и от бивш министър на здравеопазването, потенциалните донори у нас са около 280 годишно. Ние реализираме 16, тоест под 6%. Не ни липсват донори.
