Да срещнеш насилника си след 13 години в църква, ситуация, която връща една майка в момент, в който мракът и болката са били кошмарът, в който живее. Едва на 16 години Емилия преживява едно от най-страшните неща – насилие, което дълго я преследва. Тя успява да продължи след случилото се, създава семейство, има деца, следва мечтите си. Изпитанията обаче не свършват.
Днес 32-годишната жена пише книги, учи отново и мечтае за бъдеще, в което болката няма последната дума.
Понякога най-тежките битки са онези, които не се виждат. Водят се зад затворени врати, сред безсънни нощи и сълзи, които трябва да бъдат изтрити, преди децата да се събудят. Битки, в които човек няма право да се предаде, дори когато силите му са на изчерпване.
Емилия Димитрова познава тези битки. На 16 години преживява насилие от човек, на когото е вярвала. Години по-късно съпругът ѝ получава инсулт и семейството им се изправя пред ново изпитание. Тя остава тази, която трябва да се грижи за него, за двете им деца и за прехраната на дома.Днес Емилия се връща в училище и мечтае да учи богословие. А най-трудният урок, който животът ѝ е поднесъл, се оказва прошката.
