– Г-н Митовски, с какво чувство изгледахте първия епизод на шестия сезон на “Под прикритие”, излъчен на 10 октомври – удовлетворение от завръщането или притеснение как ще го приеме публиката?
– Гледал съм го десетки пъти преди премиерата. В монтажа знаеш всяка пауза, всеки поглед. Обаче идва моментът да го пуснеш пред публиката. Там вече обяснения няма. Или вярват на това, което виждат, или си загубил.
И удовлетворение има, има и притеснение. Стоиш зад направеното, обаче знаеш, че хората чувстват “Под прикритие” като свой. Имат си любимците, помнят реплики, чакат да видят кой как ще се върне. Чухме го в залата — аплаузи и викове при появата на старите герои.
Само че познатата физиономия върши работа до едно време. После трябва да ти пука за човека — за персонажа. Какво го яде, какво е готов да направи, за да получи своето. И какво ще му струва. Да знаеш, че е гад, и пак да не искаш да го загубиш. Ето това ме вълнува.
– Каква точно е вашата роля в новия сезон и за кои творчески решения носите лична отговорност?
– В шестия сезон съм креативен продуцент и съсценарист, а като създател на “Под прикритие” нося отговорност за цялостната творческа посока — какво разказваме, защо го разказваме и как то се връзва със света, който вече сме създали. След толкова години трябваше и нов подход. Не стига само да събереш познатите лица. Трябва да има какво още да разкажеш чрез тях.
