Да разкажеш сериозна история, без да се вземаш прекалено на сериозно, е умение, което Джеки Стоев и Никола Бошнаков отдавна владеят. В киното им абсурдът е единствено подходящият начин да се погледне към онова, което иначе трудно понасяме. Така е и в “Моят чичо Любен” – документален разказ за художника Любен Стоев, в който паметта, загубата и бохемството съжителстват с непринудено чувство за хумор.
Сега двамата се завръщат с “Аврора”, където сменят документалната форма с игралното кино, но запазват склонността си да преобръщат сериозното през фарса, бурлеската и самоиронията. На борда на един бутафорен плавателен съд се срещат миналото и настоящето, политическите митове, стремежът към свобода и човешката склонност да превръща историята в абсурд. В актьорския състав са Франко Неро, Брено Плачидо, Койна Русева и Тина Георгиева, а зад камерата двамата режисьори продължават да споделят сериозно убеждението, че основната задача на режисьора е да не пречи на актьорите.
Разговорът с тях съвсем естествено прескача от монтажните неволи и снимачните аритмии към любовните сцени с маймуни, на звуков фон от часовникова кукувичка, от Чаплин и универсалния “уиски английски” към носталгията по социализма и въпроса доколко сме свободни днес.
