Един служител на НСО просна с един удар на улицата една близо 70-годишна жена, тежаща по-малко от 60 килограма. Да, тя е журналист. Да, тя (вече) не е моята представа за журналист, но това няма никакво значение. Въпросът, на който Соня Колтуклиева искаше да получи отговор от председателката на парламента, беше напълно резонен. Мълчанието, с което председателката я удостои, явно не беше достатъчно. Трябваше и удар.
Тук искам да кажа нещо чисто професионално. Била съм репортер, да, блъскала ме е охраната, да, навярно сме изглеждали по-агресивни, да, охраняваното лице трябва да се пази. Но да бъде пазено от някой, който застрашава сигурността му. Никога, ама никога, дори не бих могла да си представя, че служител на НСО може да направи нещо подобно. Тези хора са от години в службата. Те познават прекрасно – поне по лице, журналистите, които отразяват работата на "охраняемите лица". Едва ли могат да допуснат, че някое от тях ще наръга, застреля или… дори оскубе председателката на парламента в случая. Те са обучени – със сигурност знаят как да отстранят внимателно, без телесни повреди, "заплашващото лице".
