Задавали ли сте си въпроса защо една от любимите личности на Адолф Хитлер е композиторът Рихард Вагнер?
Дали е случайно, че музиката на един от най-великите композитори в историята се превръща в толкова важна част от културния свят на нацистка Германия?
И можем ли да отделим гениалното произведение на изкуството от моралните възгледи на неговия създател?
В момента чета изключително интересна книга, която засяга една сложна и противоречива тема – антисемитизма на Рихард Вагнер.
Безспорно един от най-великите композитори в историята на музиката, Вагнер е и човек с откровено антисемитски убеждения, които не се е притеснявал да изразява публично.
„Евреинът говори езика на нацията, сред която живее, но винаги го говори като чужденец."
Това не са думи на случаен човек, а на един от най-влиятелните музикални гении на XIX век.
В същото есе Вагнер отрича способността на евреите да създават автентично национално изкуство. Нещо повече, през 1869 г., близо две десетилетия по-късно, той преиздава текста под собственото си име, потвърждавайки публично своите убеждения.
„Помислете, че само едно нещо може да бъде вашето избавление от тегнещото над вас проклятие: избавлението на Ахасвер – гибелта!"
Ахасвер е образът на „Вечния евреин" от европейската легенда, осъден на безкрайно скитане.
