Тримата представиха различни оценки за финансовата политика на правителството, но се обединиха около необходимостта от по-ефективно управление на публичните средства. Разговорът започна с казуса около кореспонденция между правителството и Европейската комисия, свързана с обсъждана възможност част от вноските за допълнително пенсионно осигуряване да бъдат пренасочени към държавното обществено осигуряване. Според Михаил Кръстев вниманието трябва да бъде насочено към реално заложените мерки в бюджета, а не към предложения, които не са включени в законопроекта. Любослав Костов също подчерта, че подобна кореспонденция с Европейската комисия е обичайна част от бюджетната процедура. Любослав Костов определи проектобюджета като „скучен“, но подчерта, че именно от подобен подход има нужда страната. nova.bg
Бюджетът за 2027 г. може да засили инфлационния натиск и да увеличи разходите за обслужване на държавния дълг, ако дефицитът остане висок и не започнат структурни реформи. „Време е да се върнем към експертния дебат по бюджета и да не профанизираме най-важния разговор за държавата – този за финансовата политика през следващата година, а и поне през следващите три години“, заяви той. Кръстев посочи като положителни сигнали ограничаването на преразпределението през бюджета до под 40% от брутния вътрешен продукт, по-умерения ръст на възнагражденията в публичния сектор и по-реалистичното планиране на приходите. По негови изчисления броят на работещите в публично финансираните дейности би трябвало да бъде с около 100 хиляди души по-малък спрямо населението и активния бизнес. fakti.bg
