Преди балотажа на 1 ноември, когато правим финален избор на седмия президент на България, историкът проф. Милко Палангурски коментира смисъла и значението на президентската институция в парламентарната република.
Според него прекият избор дава на държавния глава обществена легитимност и влияние, но правомощията му остават ограничени.
Идеята за въвеждане на един учебник по основните предмети предизвика критики от историка, който направи паралел между подобни ограничения в образованието и действията на тоталитарните режими на Хитлер и Сталин.
Президентската институция в България има различни форми след премахването на монархията през 1946 г.
В периода на социализма Тодор Живков, който оглавява държавата като председател на Държавния съвет, е възприеман в международната дипломация като президент на България, посочи историкът.
По думите на проф. Палангурски, Живков е разполагал с повече правомощия спрямо българския монарх.
С Конституцията от 1991 г. е уредена съвременната президентска институция. Историкът обясни, че при създаването ѝ е направен опит влиянието на държавния глава да бъде ограничено.
Прекият вот осигурява на президента определени права, правомощия и обществено влияние. Според проф. Палангурски високият рейтинг на държавния глава се дължи именно на факта, че той е пряко избран от гражданите.
