Ангел СПАСОВ „Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата; вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията.“
Тази сентенция, приписвана на Уинстън Чърчил, вероятно е един от най-кратките и точни начини да бъде описано фундаменталното противоречие между две икономически системи. И макар да звучи цинично, в нея има повече икономическа истина, отколкото в десетки политически речи, изпълнени с патриотизъм, социална чувствителност и възмущение от големия бизнес.
Има нещо, което сякаш забравихме в България. Бизнесът и моралът не са едно и също нещо. Нещо повече – те невинаги вървят ръка за ръка. Бизнесът има интереси, цели, инвестиции, разходи, приходи и акционери. Неговата основна задача е да бъде печеливш. Не да бъде социален работник, не да изпълнява политически поръчения и не да компенсира икономическите неудачи на държавата.
Това не означава, че бизнесът трябва да бъде поставен над закона. Не означава, че корпорациите могат да правят каквото си поискат, нито че потребителите трябва да бъдат оставени без защита. Означава единствено, че трябва да започнем да разграничаваме икономическата логика от политическата реторика и моралните претенции.
Защото в противен случай рискуваме да се върнем към едно мислене, от което уж отдавна сме се отказали.
