Силните правят каквото намерят за добре, а работата на слабите е да изстрадват онова, което им е предписано от силните?
През 1883 година Томас Едисън електрифицира улиците на Ню Джърси, стартирайки новата епоха, в която човекът превръща нощта в ден за свое удобство. През същата година на път от Париж за Истанбул тръгва Ориент експрес, поставяйки началото на транспортната свързаност на човечеството. А слабо известният тогава германски философ Фридрих Ницше слага цъкаща бомба под целия този напредък в почти неразбираем текст под заглавието "Тъй рече Заратустра", в който пропагандира бъдещата поява на "свръхчовека". Той е нещо като самодостатъчен и жесток бог. Ницше изрично го сравнява с пословично кървавия ренесансов сатрап Чезаре Борджия и пише, че това е бъдещето. Философът обаче подчертава, че "свръхчовекът" не изпитва удоволствие от безсмислена жестокост.
Какво се случва днес, повече от век по-късно?
През последните двадесетина години ми се струва, че някакви днешни подобия на този "свръхчовек", залагащи на логиката на превъзходството на силата, бродят из коридорите на голямата власт и из пещерите на големите пари. Забелязвам това най-вече в САЩ. Преди броени дни например в един телевизионен сблъсък с бившия британски министър Джейкъб Рийс-Мог доскорошният тръмпистки пропагандатор Тъкър Карлсън представяше основната тема на тези днешни "свръхчовеци": че силата е право.
