Човек с нормално политическо обоняние никога не би се хванал на локумите в партийните програми Ние винаги сме страдали от “лидери” или непоносимо ясни, или също толкова непоносимо потайни Тукашните полит-гадатели са напълно безразлични към съдбата на героите си – и те си остават докрай някакви отблъскващо нереални хорица, сякаш създадени с единственото предназначение да ни дразнят.
И избирателната система също поощрява гадателите, поне в това отношение: ако вотът беше мажоритарен, те нямаше да се изсулват само с общите приказки, с които пробутват, доколкото могат, партиите. Макар че и те от доста години насам са лишени от всякаква самоличност и съществуват някак покрай изобретателността и търговските умения на лидерите си.
Поне предизборните програми би трябвало да са най-важната стръв, с която партиите да се продават на избирателите, но се случва точно обратното: човек с нормално политическо обоняние никога не би се хванал на локумите в партийните програми, те са просто един алманах от небивалици, на които никой не разчита сериозно, направо ще се спукате от смях, ако решите да им хвърлите едно око след година-две.
