Стотици години преди светът да започне да празнува Хелоуин, а образите на вампири, чудовища и зомбита да превземат киното, певръщайки празника на тиквите в огромна индустрия, българите сме почитали най-различни магични същества и тайнствени създания от Отвъдното. Списъкът им е доста голям, разновидностите – много. Но ето списък на повечето от тях, както и начините, по които нашите предци са се справяли с появата и пакостите им.
Караконджул – думата има турски произход /още – караконджо/, но е навлязла трайно в българската демонология.Караконджулът наподобява космат човек с голяма глава, рога и опашка, с едно око и един крак. Той е половин човек – половин кон. Приема облика на голо човече, на куче, теле, яре. Живее само през "мръсните дни" – от Бъдни вечер до Йордановден. Заради него януари се нарича "караконджов" месец.Живее в пещери, реки, запустели воденици и където расте бръшлян. Той примамва пътници и ги възсяда. Хвърля ги от високи скали и дървета в дълбоки вирове или ги разкъсва между воденичните колела. Съществото злосторничи само до първи петли, след това изчезва внезапно.ТалъсъмТаласъм — зъл и невидим дух, обитател на мостове, чешми, и сгради, най-често изоставени в образ на куче и котка. Характерен е за българския фолклор. В Родопите е познат под наименованието дракуз.
