Законът определя командироването на магистрати като временна мярка, по изключение и за конкретна нужда. В съдебната система обаче то често е най-краткият път нагоре: без конкурс и само с подписа на един човек.

Механизмът е прост. Чл. 227 ЗСВ уж ограничава командироването до 12 месеца и забранява повторно командироване в същия орган. Разликата между "необходимост" и "служебна необходимост" обаче е толкова широка, че през нея минава цяла кариера. А командироването на незаета длъжност, особено след измененията от 2017 г., може да се проточи, без нуждата да е особено доказана. Така щатни места се пълнят не с конкурс във ВСС, а със заповед на административния ръководител. Командированият магистрат прилича на гост, дошъл за кафе, който три години по-късно има ключ и своя четка за зъби в банята.

Проектът за изменения в ЗСВ най-сетне посяга към това. Командироването ще изисква мотивирана служебна необходимост. На заета длъжност то ще е до 12 месеца, а на незаета до 24 месеца за съдия. Въвежда се и общ таван: не повече от 24 месеца в рамките на 60 последователни месеца, без значение в кой орган. Към това се добавят минимален стаж, отчитане на професионалната оценка, думата на отделението или общото събрание, публични заповеди и право те да се оспорват пред колегията на ВСС.

Накратко, решението вече няма да е еднолично, непрозрачно и безсрочно.