Мълчанието за вероятната руска следа в ударите по кораби в Черно море не пази българските интереси, а лишава обществото от честен разговор за рисковете от войната Радев, Йотова и Стоянов няма да навредят на кампанията на „Прогресивна България“, ако признаят очевидното: напълно възможно е ударите по кораби в близост до България да са част от руските опити да бъде направен опасен маршрутът към украинските черноморски пристанища.
Защо е толкова трудно това да бъде казано на глас? Защо българските политици се държат така, сякаш самото назоваване на вероятния извършител е по-опасно от заплахата, която трябва да обсъждаме?
Нека започнем от простите неща. Оръжието, което европейските държави купуват от САЩ при управлението на Доналд Тръмп, за да бъде предоставено на Украйна, трябва да стигне до украинския фронт. Част от военните доставки могат да преминават по черноморски маршрути и през достъпните украински пристанища. А Русия има очевиден военен интерес да затруднява тези доставки и да ограничава възможностите на Украйна да използва пристанищата си.
Това е война. Оръжията не се телепортират до фронта, нито доставките за Киев пристигат през Лапландия или Балтийско море по някакъв магически, недосегаем маршрут. Географията има значение, а Черно море е част от военната логистика на конфликта.
