В новия Висш съдебен съвет се очертава познатият парадокс на българската съдебна власт: обещанието за демонтаж на стария модел може да се окаже прикритие за пренареждането му. Така се случи с ГЕРБ след 2009 година.
Зад кандидатурите на управляващата "Прогресивна България" се преплитат различни центрове на влияние – кръгът около бившия главен прокурор Сотир Цацаров, неформалната "Мрежа на председателите" в съдилищата и отделни лобита в самата партия.
Не става дума непременно за единен команден център, а за мрежа от професионални зависимости, лични контакти и конкуриращи се интереси, които могат да се срещнат там, където се решава кой ще кадрува в съдебната власт през следващите години.
Според магистрати, разговаряли с Mediapool, Цацаров ще възстанови значителна част от влиянието си върху ВСС. Това ще стане не със същото безусловно мнозинство, на което разчиташе като главен прокурор между 2012 и 2019 г., а чрез контакти и съюзи с хора, чиито кариери са свързвани с неговия кръг.
Паралелно с това "Мрежата на председателите", изграждана през последното десетилетие около ръководители на съдилища, изглежда добре позиционирана да наложи свои представители в новия съвет.
Така кадровият избор се превръща в изпитание за заявената съдебна реформа. Дали "Прогресивна България" ще разруши старите зависимости, или ще ги възпроизведе под нов политически покрив?
