Политическият преход на България към демокрация и пазарна икономика започва точно преди 37 години на 10 ноември 1989 година, когато пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия сваля Тодор Живков от власт. Отстраняването на дългогодишния генерален секретар е резултат от предварително подготвена вътрешнопартийна акция на висшето ръководство в момент, когато комунистическите режими в Източна Европа вече се рушат под обществен натиск, а политиката на съветския лидер Михаил Горбачов променя отношенията между Москва и нейните съюзници.
Тодор Живков застава начело на БКП през 1954 година и управлява страната в продължение на 35 години, а през 1971 година оглавява и Държавния съвет на Народна република България. В края на 80-те години еднопартийният модел изпада в тежка криза заради ниска производителност, външен дълг и неефективно управление. Паралелно с икономическите трудности се появяват независими граждански групи като Независимото дружество за защита правата на човека, Комитетът за защита на Русе и сдружението „Екогласност“, които поставят въпросите за свободата на словото, човешките права и околната среда.
