Скоро се навършват пет години, откакто Русия започна инвазията си в Украйна – събитие, което разпали най-мащабната война в Европа от поколения насам и взриви основите на международния ред, установен след Студената война. Въпреки огромните човешки и материални загуби, краят на конфликта все още не се вижда. Но всяка война рано или късно приключва – било то чрез военна победа, договорено споразумение или несигурно примирие – и конфликтът в Укмрайна няма да бъде изключение.
Дългоочакваният мир може да донесе съвсем малко облекчение пред лицето на по-дълбоката криза, пред която е изправена украинската държава днес. Напротив, той може да постави началото на една съвсем нова борба, в която страната ще трябва да се изправи пред опустошителните последици от дългогодишните военни действия – и то без онези извънредни ресурси и международно внимание, които я поддържаха през целия период на конфликта.
Русия вече си е осигурила контрол над по-голямата част от териториите, които бяха в центъра на претенциите ѝ още преди пълномащабното нахлуване, като същевременно разшири окупацията си върху нови райони и официално предявява претенции към още по-големи територии, отколкото реално контролира. Междувременно Украйна се превърна в най-бедната страна в Европа по номинален БВП на глава от населението, изоставайки дори зад Молдова.
