Колкото повече България става пряко засегната от руската агресия в Украйна, толкова повече управляващите отчаяно се вкопчват в Андерсеновата приказка „Новите дрехи на царя“. Уж обличат все по-фини дрехи да блеснат пред публиката с речитативи за мир чрез дипломация, а голотата лъсва все повече. И вместо благодарност за усилията, Русия потапя търговски кораби все по-близо до нашия бряг.
На 6 октомври на 130 км от Бяла потъва корабът „Алфа Ватан“, заедно с десетимата си моряци, а 18-членният екипаж на „Ейбъл“ е спасен. Седмица по-късно на 31 км от Крапец и Бяла потъва „HS Dignity“, като едва петима от 16-членния екипаж са спасени, а „Chelsea-3“ е ударен и опожарен, но 15-членният му екипаж е спасен.
Най-грозното е, че никой държавник не се сети да изрази съчувствие към близките на загиналите 21 моряци, някои от тях едва на по 19-20 години – нищо, че официално се водят безследно изчезнали. За разлика от еврокомисарката Марта Кос, която изказа съболезнования към семействата на загиналите и изчезналите, и германското външно министерство, което написа: „Мислите ни са с изчезналите и техните семейства“. Българските цивилни и военни моряци спасиха много животи и всички сме им благодарни, но онези, които е нямало как да спасят, първо са хора, на които е дължима почит, и второ са невинни жертви на същата чудовищна война, отнела живота на стотици хиляди мъже, жени и деца.
