След като се разбра, че Илияна Йотова не води с 20, а с 2 процента, поради което на 1 ноември ще гласуваме отново за президент, министър-председателят Румен Радев ни разясни, че всъщност ще гласуваме за мира или за войната. Изрече го в типичния за него начин да сече българското слово така, сякаш цепи дърва на двора (Ако и английският му е такъв, като нищо можем да стигнем да война).
Е, нацепи ги такива, че със сигурност ще стигнат да ни подпали чергата. Така де, след убийството на Слави Бинев, министър-председателят ни предупреди, че навярно ще има още убийства. Да си знаем. Радан Кънев определи това като политическа глупост. Без да оспорвам генерално твърдението на Р. Кънев, аз повече виждам в думите на Радев предупреждение, заплаха. Особено след по-предишното му изказване след критиките на европарламента по повод колебливата ни позиция във връзка с нападенията на дронове срещу търговски кораби в Черно море: „Това е само началото!“
И през цялото това време кандидат-президентът и настоящ такъв, Илияна Йотова, гука приспивно за мир и български знаменца по площадите. Е, за кратко, кандидат-вицепрезидентът Кирил Вълчев ни отвлече вниманието с тия ваджишки арабски цифри, но ни успокои, че до година-две ще се разправим и с тях.
