Ноември е месецът, в който есента постепенно отстъпва място на зимата, а атмосферната циркулация над Европа става все по-важна за времето на Балканите. През този период разположението на полярния вихър, измененията в стратосферната температура и промените в полето на геопотенциалната височина могат да дадат ценни насоки за развитието на атмосферните процеси през следващите седмици. Това прогнозират синоптиците от Meteo Balkans.
Анализът на последните прогностични карти на ECMWF за нивото от 10 hPa показва съществено затопляне в части от Арктика, съчетано с понижения на температурата над други райони от полярните ширини. Тази конфигурация подсказва, че полярният вихър може да бъде подложен на значителни деформации, като студените ядра и областите с по-високи геопотенциални височини се преразпределят около Северния полюс.
Какво означава това за България и възможно ли е през ноември да наблюдаваме по-осезаеми застудявания, дъждовни периоди и първи снеговалежи в низините?
На представените карти се вижда ясно изразена температурна аномалия над части от Арктика, особено в районите на Северна Америка и Гренландия. В същото време над части от Евразия се наблюдават различни по характер температурни отклонения, а полето на геопотенциалната височина показва сложна конфигурация на стратосферната циркулация.
