На 14 октомври Българската православна църква почита паметта на Света Параскева, наричана още Света Петка. Този ден е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на аграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място е заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва " На Петковден ралото да ти е под стрехата".Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.