"Разпоредбата предвижда, че независимо от наказателната отговорност в полза на държавата се отнема имуществото, което е собственост на виновния…
… Принудителното и безвъзмездно отнемане на имуществото, което е било предназначено или е послужило за извършване на престъплението, е мярка за принуда, която не е наказание, поради това за прилагането ѝ правилата за определяне и индивидуализация на наказанието са неприложими."
Това пише в съобщение на Конституционния съд, който се произнесе с решение по Конституционно дело №11/2026 г. Докладчик по него бе съдия Надежда Джелепова.
Делото само по себе си е прелюбопитно – инициира го съдия Димитър Кирилов от 1-ви състав на Районен съд – Плевен, по повод наказателно дело, което гледа, с абсолютно "кокошкарски" характер. Той го спира и отправя искане до конституционните съдии.
Магистратът оспорва конституционосъобразността на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК в Наказателния кодекс, изискваща безусловно и задължително отнемане в полза на държавата на вещите, предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление, когато те принадлежат на виновното лице (както е известно, шофирането с алкохол или наркотици, умишлено престъпление – б.а.).
