Президентската кампания поставя на преден план обещания за по-справедлива държава, активна външна политика, борба с корупцията и защита на националния интерес.
Зад политическите послания обаче стои съществен въпрос – кои от заявените намерения действително могат да бъдат осъществени чрез правомощията на държавния глава?
Конституционният модел на България съчетава пряк избор на президента с парламентарна форма на управление, пише БГНЕС.
Законодателната власт принадлежи на Народното събрание, а изпълнителната се осъществява от Министерския съвет. Президентът има самостоятелни конституционни правомощия, но не ръководи пряко правителството и не може еднолично да определя държавната политика.
Президентът и вицепрезидентът се избират пряко от гражданите за петгодишен мандат. Президентът олицетворява единството на нацията и представлява България в международните отношения. Вицепрезидентът подпомага дейността му и упражнява правомощията, които Конституцията му възлага или чието упражняване му е възложено по установения в нея ред.
Прекият избор придава на държавния глава самостоятелна демократична легитимност, но не го превръща в ръководител на изпълнителната власт. Правомощията му са определени в Конституцията и не могат да бъдат разширявани единствено чрез политически обещания или обществена подкрепа.
