Начинът ни на мислене оформя и начина, по който стареем, каза проф. Радостина Александрова, доктор по вирусология и професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН, по време на Националната конференция „Медицински и здравни иновации“.
Един от най-големите митове е, че стареенето е извън нашия контрол, а специалистите предупреждават, че този начин на мислене не е добър, тъй като може да се превърне в „самоизпълняващо се пророчество", пише БТА.
"Бонусите на стареенето са това, че хората стават по-добри в справянето със стреса, придобиват по-голяма емоционална устойчивост, стават по-мъдри, усещането за щастието като цяло се увеличава след средната възраст", каза проф. Александрова.
Хората с позитивно отношение към стареенето живеят 7,5 г. по-дълго, посочи тя.
Желанието за вечна младост винаги е съществувало, а изследванията върху дълголетието все повече фокусират вниманието. Данни от Световната здравна организация показват, че темпът на застаряване е все по-бърз, като до 2050 г. се очаква делът на световното население на над 65-годишните да се удвои.
Сега 80% от възрастните вече имат едно хронично заболяване, каза още проф. Александрова.
