Очакванията за преживяемостта на една съвременна изкуствена става са над 30-35 години, казва медикът Съвременната хирургия на тазобедрената става позволява все по-щадящи операции, по-малка кръвозагуба и по-бързо раздвижване на пациентите. Как остеопорозата влияе върху избора на имплант и хирургична техника, кои пациенти са подходящи за подобна интервенция и колко дълго може да издържи една съвременна изкуствена става? По тези въпроси пред ФАКТИ говори проф. Васил Яблански, началник на клиника по Ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
– Проф. Яблански, да обясним просто какво всъщност означава „минимално инвазивна“ смяна на тазобедрена става? Става дума само за по-малък кожен разрез или за техника, която щади и мускулите и меките тъкани? Какви са реалните ползи за пациента?
– В публичното пространство под минимално инвазивна смяна на тазобедрената става се разбира смяна с възможно най-малък разрез. Всъщност това не е така. Минимално инвазивна смяна на тазобедрената става означава смяна на ставата с възможно най-малко разрязване или прекъсване на нормални анатомични структури в областта на ставата. Не само кожният разрез е критерий за минимална инвазивност. Една операция може да бъде с малък разрез, но в дълбочина да са прерязани много други тъкани като мускули, сухожилия, връзки и тя всъщност не е миниинвазивна.
