Погледнете времето навън – намусеното ноемврийско небе, често пронизващи пръски дъжд… Сега си представете разкаляните, брулени хълмове на Сливница, Трън и въобще на тази специфична част от Западна България. Помислете за предците ни, които в лепкавата кал са се сражавали, за да защитят Българското съединение. Случвало се е точно в тези ноемврийски дни, при същото това навъсено време на годината.
Един от тях се казва Константин (Костадин) Григоров Халачев, родом от Свищов. Висок, представителен мъж със светлосини очи, по когото се заглеждали мнозина девойки и жени – за да го оплакват по-късно. Но да караме подред. Той е роден през 1861 г. край Дунав и завършва свищовското училище. Бил буйно момче – весело, сприхаво, но с „незлоблив“ характер. Душа и любимец на младежките компании. През зимата на 1876 г., заради сбиване с един османлия и без да иска разрешение от родителите си, Константин преминава по замръзналия Дунав във Влашко. Едва 16-годишен, през 1877 г. той става опълченец в Трета опълченска дружина. Участва в знаменитото освещаване на Самарското знаме и се сражава смело при Шипка и по време на атаката на Шейновския укрепителен лагер. Ранен е в боевете и получава Георгиевски кръст за храброст.
