На 14.10.1915 г., когато православните християни празнуват Петковден, ескадра от руския Черноморски флот атакува морската ни столица Варна. Моментът не е случайно избран. В тези дни българските войски успешно настъпват срещу сръбските части в Моравско и Македония и вече освобождават тези стари български краища.
Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния "освободител", като наказание на България за нейната национална политика.
В Първата световна война България се включва на 1 октомври 1915 г. на страната на Централните сили, в опит да реализира националния идеал за обединение. Това я изправя срещу силите на Антантата (Англия, Франция и Русия), като в началото на войната, освен на западните граници, изключително сериозна е заплахата от страна на руския военен флот в Черно море. Предприето е усилване на защитата на българското крайбрежие. Варна е обявен за укрепен пункт. Минирани са подстъпите към пристанищата.
За атаката срешу българското черноморско крайбрежие логистична подкрепа оказва лично френският посланик в Санкт Петербург Жорж Морис Палеолог – потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог. В среща с руския император Николай II той настоява Русия "немедленно" да бомбардира Варна и Бургас.
