„Можеш да отмиеш мръсотията и потта, но как да отмиеш мълчанието?“ – пише големият руски писател и дисидент Михаил Шишкин. 31 години след емиграцията си в Швейцария и година след като Кремъл го обявява за „чуждестранен агент“, той осъжда мълчанието на руската интелигенция пред лицето на войната в Украйна.
Сега Шишкин е в София и говори отново за страстите и конфликтите в руския свят. Поводът е книгата му „Моите. Есета за руската литература“.
„Много се радвам, че моите издатели ме поканиха. На български език излезе една много важна за мен книга. Знаете ли, през целия си живот усещах под краката си много здрава почва. Това беше руската литература. И ето че започна тази чудовищна война. Имах чувството, че под краката ми се е отворила празнота. Трябваше да разбера какво в руската литература трябва да си отиде, да остане в миналото. И какво трябва да вземем със себе си в бъдещето“, споделя Шишкин.
На въпрос коя за него е добрата Русия и коя е лошата, Шишкин посочва, че цял живот мисли за това.
