Може ли един закон едновременно да защитава хората от прекомерно скъпи кредити и да ги остави без възможност да вземат пари, когато най-много се нуждаят от тях? Точно пред тази дилема са изправени депутатите, които трябва да приемат окончателно новите правила за потребителското кредитиране. Законопроектът мина на първо четене, сега предстои окончателното му гласуване.
и никой няма право да иска повече. Ако обаче ограниченията са прекалено строги, част от компаниите ще откажат да отпускат заеми на по-рискови клиенти. А нуждата от пари няма да изчезне заедно с отказа и може да се окаже, че новият закон е в услуга на лихварите.
Затова спорът не трябва да бъде дали да има ограничения. Такива са необходими. Въпросът е как да бъдат направени така, че да действат. Бързите кредити отдавна не са услуга, използвана от малка група хора. Според проучване на “Тренд”, поръчано от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, 24% от пълнолетните българи са ползвали поне веднъж такъв заем. Това означава над един милион души.
Парите отиват за ремонт, покупка на техника, текущи семейни разходи, а понякога и за лечение.
Тези числа заслужават внимание. Те показват, че за немалко домакинства бързият кредит е начин да посрещнат разход, за който нямат спестени средства. Ако законът ги изключи от този пазар, какво им остава, освен да отидат при лихварите?
