– Ваше Величество, тази година се изпълват точно 30 г. от завръщането ви в България след половинвековно изгнание. Когато се връщате назад в спомените си към онзи паметен момент, какво се е запечатало в съзнанието ви – посрещането, лицата на хората по улиците, нечии думи или самото чувство, че сте у дома?
– Наистина, толкова много емоции, но преди всичко беше изненадата. Далеч не очаквах такова посрещане. И най-впечатляващо беше, когато се качихме горе на балкона на общината, откъдето можех да видя това множество, което се бе събрало. Това беше такъв момент!
– Вие и като дете имате една символна снимка от един друг балкон – този на двореца, където сте с баща ви, цар Борис III…
– Също такъв особено емоционален исторически момент заради връщането на Южна Добруджа в пределите на България. И затова, когато ви гледаха на балкона много години по-късно, през 1996 г., хората виждаха във вас този цар, за когото се разправяха приказки, виждаха отново съединена скъсаната нишка на времето, надежда за бъдещето… А вие как разбирахте техните очаквания?
