По повод публични изявления в медиите на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова, Сдружението за модерна търговия (СМТ) изпраща аналитична справка с цел да внесе повече яснота в дебата за ценообразуването на храните.
"Целта е да помогнем на журналистите да ориентират публиката в сложната тема за ценообразуването, като разграничат реалните факти от популистките интерпретации на единични числа и примери“, посочват от сдружението.
От СМТ обръщат внимание на често срещано объркване в публичните дискусии между сравнителните ценови индекси и търговските надценки или печалби.
"Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби.“
По данни, цитирани в справката, Евростат използва средното ценово равнище в Европейския съюз като база 100.
"Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%.“
Сдружението посочва, че общото ценово равнище на стоките и услугите в България е 62,5% от средното за ЕС, а индексът при храните е 92,6%.
Хляб и зърнени продукти — 81,4% от средното за ЕС, или с 18,6% по-ниско равнище.
"Защо тези факти се премълчават? Къде тогава отива разликата при стоките с по-висок индекс (като кравето масло, където индексът е 142)?“, питат от СМТ.
