Има фотографи, които запечатват лица. Има и такива, които търсят онова, което остава скрито зад тях – личната истина, тайните на душата, невидимата светлина, която прави човека неповторим. Теа Нишков, позната и с артистичния си псевдоним Принц Датски, принадлежи към вторите. За нея фотографията е начин да изследва човека и да съхранява паметта за времето, в което живеем.
Правнучка на писателя Димитър Подвързачов и възпитаничка на НГДЕК и НАТФИЗ, Теа Нишков посвещава творчеството си на портрета и на историите, които стоят зад човешките лица. Нейният пожизнен фотографски цикъл „Запечатани във времето“ е посветен на съхраняването на визуалната памет за личностите на съвремието ни. В работата ѝ се преплитат изкуството, историята и стремежът да остане следа от онова, което сме — отвъд имената, професиите и обществените роли.
Един от новите ѝ проекти „1986“ насочва погледа към година, белязана от Чернобилската катастрофа и от усещането за исторически разлом. Четири десетилетия по-късно фотографката събира 40 българи, родени през 1986 г. – хора, които застават пред обектива не просто като представители на едно поколение, а като свидетелство за устойчивостта и триумфа на живота.
