През май 1985 г. бременна студентка е свалена от автобус в Кърджали, защото униформените я смятат за туркиня, скрила новия си паспорт. Личният сблъсък с репресиите подтиква журналистката Емилия Милчева да разкаже историята на над един милион души, чиито имена, език и вяра са били заличавани. В документалната си поредица „Без име“, създадена за платформата Storytel, тя проследява една от най-болезнените страници в новата българска история – т.нар. „Възродителен процес“.
Чрез свидетелства, разсекретени архиви и лични спомени поредицата разкрива пътя от съпротивата и лагерите в Белене до принудителното изселване през 1989 г. и липсата на справедливост за жертвите след прехода.
Идеята за поредицата се появява след конкурс за документални подкасти, организиран от Storytel, който Милчева печели. Журналистката споделя, че личната ѝ връзка с темата идва от факта, че е родена и израснала в Кърджали сред приятели и съученици турци. По думите ѝ необходимостта от подобен разговор съществува отдавна, но въпреки многобройните изследвания и журналистически разкази травмата на турците, ромите, помаците и татарите в България все още не е достатъчно застъпена в обществения дебат.
