Защо се тревожим дори когато няма непосредствена опасност? Как разбираме, че стресът вече ни изтощава? И защо понякога опитът да контролираме тревожността може да я засили? Това са част от въпросите, които Лора Инджова обсъжда с психолога Пламен Димитров в новия епизод на NOVALAB Баланс.
Разговорът излиза извън обичайното разбиране за тревожността като състояние, което трябва незабавно да премахнем. Той разглежда нейната роля в човешката адаптация, връзката ѝ с личния опит и причините, поради които индивидуалното безпокойство понякога се превръща в продължително страдание.
Свикнали сме да възприемаме тревожността като нещо негативно. Според Пламен Димитров обаче тя е част от човешката природа и има важна адаптивна функция.
Способността ни да предвиждаме възможни опасности, да обмисляме различни сценарии и да оценяваме последствията от действията си ни помага да се подготвяме за бъдещето. Понякога тревожността може да бъде сигнал, че е време да направим нов избор, да променим ежедневието си или да преосмислим начина, по който живеем.
„Част от мъдростта е да се тревожиш правилно”, казва психологът.
Това не означава да пренебрегваме страданието или да приемаме всяко тревожно състояние за полезно. Важното е да различаваме адаптивното безпокойство от тревожността, която започва да ограничава живота ни.
