Дълги години на хората бе вменено, че България е паднала леко под турска власт. Говореше се за липса на съпротива, на решителни сражения, едва ли не за доброволно приемане на чуждото иго. Новооткрити документи и осмислянето на османските хроники създават съвсем друга картина.
Войните на Иван Шишман са пример за проявено мъжество. Разполагайки с ограничени сили, той, деспот Иванко и влашкият воевода Мирчо Стари единствени на Балканите не пратили войски в турската армия по васалните си задължения. Последната съпротива на Иван Шишман реално продължила почти десетилетие, а страната била разорена.
Българският писател Владислав Граматик пише: „Войската се нахвърли пак буйно и безбожно, като всеки ден и по всяко време извършваше чести опустошения и кръвопролития. Никой не можеше да се противопостави по никакъв начин на страшния им пристъп. В бойните сражения навсякъде те превъзхождаха всички".
Малката армия на Иван Шишман се отбранявала упорито. Тя отстъпвала педя по педя родната земя. Открити в Букурещ писма-чернови на царския писар сочат, че даже след жестокия Никополски мир от 1393 г. владетелят опитал да окаже съпротива, завършила накрая със смъртта му. Нашествениците особено се озлобявали от защитата на отделни крепости, спиращи техния победен ход. Заради бунта във Венчан те изклали цялото население.
