Най-големият водопад на Земята не се намира на сушата, а на океанското дъно. Той е скрит в Гренландския проток между Гренландия и Исландия, а водите му падат от височина приблизително 3,5 километра, според Blikk. Според учените той влияе върху климата на Европа.
За сравнение, най-високият водопад на сушата, водопадът Анхел във Венецуела, е висок 979 метра. Подводният водопад в Гренландския проток е широк приблизително 160 километра, а обемът на падащата вода достига 3-5 милиона кубически метра в секунда.
Това явление се превръща във „водопад“ поради разликата в плътността на водните маси. Студената и солена вода, която се образува в Арктика в резултат на охлаждане и образуване на морски лед, става по-тежка. При достигане на подводния хребет в Гренландския проток, тя се разлива през ръба му и под силата на гравитацията потъва в дълбините на Атлантическия океан. Там се среща с по-топлите, по-рядко плътни води на течението Ирмингер.
Значението на този процес обаче се простира далеч отвъд океанографското явление. Потъването на студена вода допринася за образуването на дълбоководните басейни в Северния Атлантик, които са важна част от глобалната термохалинна циркулация – един вид океански конвейер.
