Властта в България се пази като от огън да каже кой е агресорът. За благодарност Русия потапя търговски кораби до нашия бряг. А какво, ако Русия продължи да ни третира не само като вражеска държава, но и като жертва?
Колкото повече България става пряко засегната отруската агресия в Украйна, толкова повече управляващите отчаяно се вкопчват в Андерсеновата приказка „Новите дрехи на царя“. Уж обличат все по-фини дрехи да блеснат пред публиката с речитативи за мир чрез дипломация, а голотата лъсва все повече. И вместо благодарност за усилията, Русия потапя търговски кораби все по-близо до нашия бряг.
На 6 октомври на 130 км от Бяла потъва корабът „Алфа Ватан“, заедно с десетимата си моряци, а 18-членният екипаж на „Ейбъл“ е спасен. Седмица по-късно на 31 км от Крапец и Бяла потъва „HS Dignity“, като едва петима от 16-членния екипаж са спасени, а „Chelsea-3“ е ударен и опожарен, но 15-членният му екипаж е спасен.
Без съчувствие за загиналите моряци Най-грозното е, че никой държавник не се сети да изрази съчувствие към близките на загиналите 21 моряци, някои от тях едва на по 19-20 години – нищо, че официално се водят безследно изчезнали. За разлика от еврокомисарката Марта Кос, която изказа съболезнования към семействата на загиналите и изчезналите, и германското външно министерство, което написа: „Мислите ни са с изчезналите и техните семейства“.
