Победата на Демократите на американските избори сложи край на прилива на тръмпизма. Започна отлив, който ще отекне в живота на всички хора, населяващи цивилизования (а може би и нецивилизования) свят. Всеки ще почувства отлива и това прави тези избори най-важните за всички ни през този век, поне – досега.
Краят на тръмпизма има и друго, съвсем лично измерение. По принцип винаги се радваме на връщането на човечността, където и да се случи това. Тази радост ни прави човеци. Но има и още по-лични измерения за хора като мен, запознати с голяма част от американските реалности. Затова се радвах на резултатите така, както човек се радва на успехите на приятели.
В продължение на десетилетие и половина почти всяка година прекарвах месец-два-три в САЩ. Преподавах в малки колежи насред селски местности. Четях публични лекции в големите университети. Или просто гостувах на преподаватели.
Ню Йорк и Калифорния ми се сториха фантастични и съвсем отделни, извънземни вселени, които ме заляха и замаяха до степен да не мога да свикна с тях. С лекота обаче се влюбих във Върмонт и Орегон, където управляваха коалиции между хипита и индианци. Във Върмонт си сравнявах шаманския камък с тези на индианците. Моят, макар от Родопите, бе обявен за истински носител на сила. В Орегон, освен че ме научиха да карам индианско кану, ми предложиха работа-мечта и бях на косъм да стана американец.
