Тютюнопроизводителите у нас вече са на изчезване. Това показват данните на браншовите организации. Причините, разбира се, са логични – ниско заплащане и работа, концентрирана в малки населени места, които обезлюдявам. В някои части на Югозападна България обаче все още има хора, за които тютюнът е основно препитание.
Средно по 15 тона тютюн. Това е количеството, което Десислава е била предавала на изкупвачите годишно през 2010 г. От тогава до днес заплащането намаляло и произвежданите от нея количества също.
Десислава Кънчова, тютюнопроизводител: "5 декара тютюн гледам, около 1 тон давам, обаче не е платен, няма сметка. Едно време гледахме по 10 – 12 декара, понеже бяхме с децата, сега по-малко и останах сама, но тютюнът няма сметка и си на загуба."
Планинските села Горно и Долно Осеново са от малкото останали места в страната, където все още тютюн тук там има. Последните 5 години обаче спадът и в това населено място е много сериозен. С 80 % по-малко са днес засетите ниви.
Алекси Крънчов, кмет на село Долно Осеново: "350 – 400 тона даваха тук цялото семейство тютюн, сега не повече от 30 – 40 тона.
