Индекс 140 не значи 140% надценка, нито че дадена стока е със 140% по-скъпа спрямо другите държави от ЕС. Реакцията дойде от Сдружението за модерна търговия, което обединява водещите търговски вериги на пазара и е по повод изяви на новия председател на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова.
"Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби. В статистиката си Евростат мери сравнителни ценови равнища, при които средното ниво за Европейския съюз е прието за база 100. Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%.", посочиха от сдружението.
Миналата седмица новата шефка на КЗП Мая Манолова обяви, че глобява 3 търговски вериги с близо 100 000 евро за обявени стоки на промоции, чиято наличност е липсвала по време на инспекцията. По-рано в понеделник Манолова даде своя първи брифинг в новото си качество на председател на комисията и обяви, че с "надценки от над 140 % цените на храните отдавна надхвърлиха социалната поносимост".
От сдружението добавят, че общото ценово равнище на стоките и услугите в България е 62.5% от средното за ЕС (най-ниското в съюза), а индексът за храните като е 92.6% – тоест храните у нас се доближават до средноевропейското ниво, но са леко под него.
