Имате спешна професионална задача и ви минава през ума да опитате да я свършите по нов начин. Едно вътрешно гласче моментално се обажда "Недей, може да не се получи и да загубиш повече време". Подкарвате я, както си знаете, но ви гложди съмнение дали пък не сте станали от онези консервативни служители, които се боят да пробват нещо различно.
Имате повод да се самооцените дали не затъвате в рутина и спирате да се развивате професионално, предадени от собствения си мозък. Защото той всъщност е голяма консерва – обича познатите неща. Заради това ви тласка да ги оставите такива, каквито са, нищо да не променяте. Нарича се отклонение в полза на статуквото.
Това е когнитивно изкривяване и трябва да имате предвид, че заради него в много случаи мозъкът е склонен да ви излъже. Като го отчитате, ще бъдете по-успешни – в избора си на решения, поведение, отношения с другите, обясняват психолозите.
Мозъкът кара вътрешното гласче упорито да ви нашепва да не предприемате нови действия, поне докато не са ви известни всички факти и обстоятелства. Така ви предпазва от риск.
Дотук добре, но следва лошото – едновременно с предпазването може да ви потапя в рутината, да потиска смелостта ви, да спъва развитието ви.
