След изнесената информация от Комисията за защита на потребителите относно надценките в търговските вериги Сдружението за модерна търговия изпрати позиция, в която заявява, че КЗП прави популистки интерпретации на единични числа и примери.
По повод публични изявления в медиите на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова, изпращаме аналитична справка. Целта е да помогнем на журналистите да ориентират публиката в сложната тема за ценообразуването, като разграничат реалните факти от популистките интерпретации на единични числа и примери.
Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби. Евростат мери сравнителни ценови равнища, при които средното ниво за Европейския съюз е прието за база 100.
Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%. За сравнение: общото ценово равнище на стоките и услугите в България е едва 62.5% от средното за ЕС (най-ниското в съюза), а индексът за храните като е 92.6% – тоест храните у нас са под средноевропейското ниво.
