В едната България фабриките търсят работници, строят се производствени бази и бизнесът предлага все по-високи заплати. В другата най-сигурното работно място често е в общината, училището или друга държавна структура. Разделението става все по-дълбоко, а нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва нещо впечатляващо – в 52 български общини повече от половината от наетите работят в обществения сектор. Зад тази статистика се крие голям въпрос: какво бъдеще очаква малките населени места, когато бизнесът отстъпва, хората намаляват, а държавата остава основен работодател?
Разликите между отделните общини са толкова големи, че понякога изглеждат като сравнение между две различни държави. Във видинската община Бойница например цели 93% от наетите работят в обществения сектор. В кюстендилската община Трекляно делът им достига 87%. Това означава, че възможностите за работа в частни предприятия са изключително ограничени.
Данните са от изследване на икономиста Адриан Николов от ИПИ, което проследява ролята на държавата на местните пазари на труда. Според анализа броят на общините, в които общественият сектор осигурява повече от половината от наетите работни места, е нараснал от 46 на 52 само за година.
