В свят, в който изкуственият интелект пише текстове, създава изображения и поема все повече задачи, има занаят, при който човешките ръце остават незаменими и струват все по-скъпо. Часовникарят. Човекът, който разглобява механизъм с десетки миниатюрни компоненти, открива повреда, невидима за обикновеното око, и връща точността на предмет, който може да струва колкото автомобил.
Този занаят, свързван с търпение, лупа и фини инструменти, се оказва все по-ценен в световната индустрия. Швейцария, родината на някои от най-прочутите марки луксозни часовници, от години предупреждава за недостиг на квалифицирани кадри. В България също има работодатели, които търсят часовникари и са готови да обучават хора без предишен опит в професията.
Така един почти забравен занаят се оказва възможност за професионална реализация, която трудно може да бъде заменена от автоматизацията.
Мащабът на проблема личи от изследване на Швейцарската работодателска асоциация на часовникарската индустрия. Според прогнозата на организацията до края на 2026 г. секторът трябва да привлече и обучи 3835 квалифицирани специалисти.
От тях 1466 души са необходими за нови работни места, а други 2369 трябва да заместят служители, които се очаква да се пенсионират. Това означава, че около 62% от прогнозната потребност е свързана със смяната на поколенията, а не с разкриването на нови позиции.
