Централните банки са купували злато с най-бързия темп от края на 2024 г. насам, въпреки че благородният метал е бил подложен на натиск заради по-високите цени на петрола и лихвените проценти.
Това сочат данните от третото тримесечие, съобщава Блумбърг, цитирайки доклад на Световния съвет по златото (World Gold Council – WGC).
Там се посочва, че за трите месеца до края на септември институциите са натрупали нетно количество от 321 тона. След бавното начало на 2026 г., общият обем на покупките от началото на годината досега възлиза на 675 тона, което е малко повече в сравнение със същия период на предходната година.
Тези данни подчертават ролята на централните банки – важен двигател за многогодишното поскъпване на златото, довело до рекордно високи стойности през януари, като ключов фактор за поддържане на цените на един иначе вял пазар. От началото на войната с Иран в края на февруари благородният метал е загубил около една четвърт от стойността си, тъй като по-високите разходи за енергия подхраниха очакванията за по-рестриктивна (пролихвена) парична политика, което създава неблагоприятна среда за актив, който не носи лихва.
