Участва в трите войни от началото на ХХ в. като командир на рота и като военен писател На 15 октомври 1937 г. умира Йордан Йовков. Макар и целият му живот и творчеството му да са свързани с Добруджа, земният му път свършва в Католическата болница в Пловдив. Там го закарват от Хисаря, където е отишъл да се лекува. Опериран е по спешност. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това — апендицит.
Погребението му в София се превръща в израз на народна любов и признателност. Погребан е в парцел 35 на Централните софийски гробища.
Йордан Йовков е роден на 09.11.1880 г. в с. Жеравна, Сливенско.
Завършва гимназия в София, след което заедно със семейството си се преселва в Добруджа, където дълго време работи като учител. Участва в трите войни като командир на рота и като военен писател. Известно време е редактор в столични издания. След окупирането на Южна Добруджа Йовков се премества във Варна като учител.
След войните е редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ. Творческият си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази (Разкази. Т. 1-2. 1917-1918), с които се налага като талантлив разказвач.
