Библията внася в живота и творчеството му темите за страданието, изкуплението, вярата и моралния избор На 11 ноември 1821 година в Москва се ражда Фьодор Михайлович Достоевски – писател, чието име се превръща в синоним на дълбочина, психологическа проникновеност и морално изпитание. Днес, 205 години по-късно, неговите произведения не просто се четат – те продължават да разтърсват, да смущават и да задават въпроси, които не остаряват.
Ранните години Достоевски е второто от седем деца в семейството на военен лекар, работещ в московска болница за бедни. Тази среда на страдание и лишения по-късно ще стане основен мотив в творчеството му. Учи във Военно инженерно училище в Санкт Петербург, но скоро напуска военната кариера, за да се посвети на литературата. Първият му роман „Бедни хора“ (1846) е посрещнат с възторг от критика – Белински го обявява за новото лице на руската проза. Само три години по-късно младият писател е арестуван за участие в интелектуален кръг, обвинен в подривна дейност срещу властта.
На 22 декември 1849 г. Достоевски е изведен на Семьоновския плац за разстрел. В последния момент царят заменя смъртната му присъда с четири години каторга в Сибир, последвани от военна служба. Преживяването оставя незаличим отпечатък върху него. В Сибир му е позволено да притежава само една книга – Библията. По-късно писателят ще казва, че това четиво „спасило душата му“.
